Често задавани въпроси

КАКВО Е ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО?

Отнемане или конфискация на имущество е принудително отчуждаване на собственост чрез съдебна или на друг компетентен орган заповед или решение. Конфискацията може да е наказателна мярка по наказателния кодекс на държавата, или отделна мярка на държавна принуда, която не е наказание за извършено престъпление. Отнемането на имущество може да се извърши в рамките на съдебна или административна процедура, при която собствеността на имуществото преминава във владение на държавата на държавата, а физическите или юридическите лица губят всички права върху него.

По принцип, отнемането на имущество може да се прилага при всякакви видове престъпления, но на практика най-често се прилага в случаи на тежки престъпления с участието на организирани престъпни групи и най-вече в случаи на престъпления, генериращи значителни приходи, като трафик на наркотици, пране на пари и корупция.

ЗАЩО ДЪРЖАВИТЕ ОТНЕМАТ ИМУЩЕСТВО?

За да бъде изкоренена организираната престъпност, е важно престъпниците да бъдат лишавани от печалбите от престъпления. Организираните престъпни групи създават мащабни международни мрежи и натрупват огромни приходи от престъпна дейност. Тези приходи често се „изпират” и реинвестират в икономиката, за да бъдат легализирани. Отнемането на престъпно имущество се смята за много ефективен начин за борба с организираната престъпност, която по същество е ориентирана към печалба. Отнемането на възможно по-голяма част от тези печалби, цели възпрепятстване на дейността на организираните престъпни групи, ограничаване на престъпността и осигуряване на допълнителни средства, които да бъдат реинвестирани в правоприлагащи дейности или други инициативи по превенция на престъпността.

На практика, този инструмент представлява лишаване на тежката престъпност от икономическата изгода за извършване на престъпления с цел ограничаване на престъпността. За важността на отнемането на имущество може да се съди от множеството международни договори и спогодби за взаимно сътрудничество при конфискация, отнемане на имущество, правна помощ и обезщетение на пострадалите от престъпления.

КАК ОТНЕМАНЕТО НА ИМУЩЕСТВО СЕ СЛУЧВА НА ПРАКТИКА?

Отнемането и възстановяването на имущество са два етапа на съдебното производство, при което престъпното/незаконното имущество (облаги или средства на престъпления) се използват за обезщетение на пострадалите от престъпления, социално слабите групи или държавата. В основата на този процес е решението на съда, че определено имущество е престъпно, или невъзможността ответника да докаже законния произход на имуществото, поради което то подлежи на отнемане. Обикновено е под формата на заповед за конфискация. Целият процес включва установяване, обезпечаване и отнемане на имуществото, както и фактическото изпълнение на заповедта за конфискация срещу определено имущество и управление на имуществото или връщане на имуществото на пострадалите от престъплението.

Обезпечаването е временна забрана за прехвърляне, унищожаване, преобразуване, разпореждане или преместване на имущество или временно възлагане управлението или контрола на собственост въз основа на заповед, издадена от съд или друг компетентен орган. Типичните механизми за налагане на обезпечителни мерки са налагане на запор (за банкови сметки и движимо имущество), възбрана (за невижимо имущество), особен залог (за търговски предприятия) и др.

КАКВО Е ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ (ОТНЕМАНЕ ОСНОВАНО НА ПРИСЪДА)?

Съществуват два основни модела за отнемане на престъпно имущество: отнемане неосновано на присъда (гражданска конфискация) и отнемане основано на присъда (криминално). И двата модела имат една и съща цел, а именно отнемане в полза на държавата на облагите и средставата на престъпления. Различието на двата модела на отнемане на имущество е в процедурите. Основната разлика е че, при отнемането основано на присъда се изисква наказателно производство и присъда за извършено престъпление, докато при гражданската конфискация присъда не се изисква.

Отнемане основано на присъда, се извършва по реда “in personam”, т.е. действието е срещу лицето. При този модел, се изисква наказателно производство и присъда, а самото отнемане обикновено е част от наложеното наказание. Някои юрисдикции прилагат по-нисък стандарт на доказване на основата на баланса на вероятностите за процедурата по отнемане, отколкото за наказателната част на процеса. Независимо от това, изискването за присъда означава, че държавата първо следва да определи вината по безспорен начин. Системите за отнемане основани на присъда могат да бъдат i) основани на отнемането на определено имущество, което означава, че властите следва да докажат, че въпросното имущество е придобито в резултат на престъпление или е средство на престъпление; и ii) отнемане на еквивалентната стойност, при която се отнема стойността на облагите от престъпление, без да бъде доказвана връзката между престъплението и определено имущество.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ОТНЕМАНЕТО НЕОСНОВАНО НА ПРИСЪДА (ГРАЖДАНСКА КОНФИСКАЦИЯ)?

Отнемането неосновано на присъда, също познато като гражданска конфискация или “in rem” конфискация представлява действие срещу самото имущество. Това е отделно от наказателния процес действие и изисква доказване, че имуществото е компрометирано (т.е., че имуществото се явява облага от или средство за извършено престъпление). Като цяло, неправомерното поведение следва да бъде установено според стандарта за доказване „баланс на вероятностите”. Това улеснява властите и означава, че изземването може да бъде извършено, дори когато няма достатъчно доказателства за обвинение в престъпление. Тъй като действието не е срещу лице, а срещу имущество, притежателят му се явява трето лице, имащо право на защита на собствеността.

Отнемането неосновано на присъда е особенно ефективно при отнемането на облаги от корумпирани политици. Гражданската конфискация не трябва да бъде универсален заместител на наказателното преследване, въпреки това, в много случаи, и особенно в контекста на корупция по високите етажи на властта, отнемането може да се окаже единственият възможен инструмент за връщането на облагите от такива престъпления и възстановяването на справедливостта. Корумпираните длъжностни лица могат да оказват силно влияние на наказателното производство, дори при смърт или укриване. Не са рядкост случаите, когато корумпираните лица, ограбващи държавата, придобиват имунитет от наказателно преследване. Тъй като гражданската конфискация не зависи от наличието на присъда, тя може да бъде осъществена независимо от смъртта, изчезването или имунитета на длъжностното лице.

КАКВО Е ОБЛАГА?

Имущество придобито от престъпна дейност или облага от престъпление, са всякакви икономически ползи, произлезли или придобити, пряко или косвенно, във връзка с извършени престъпления, без значение дали самото имущество е придобито по законен или незаконен начин. В някои юрисдикции се използва понятието престъпно имущество.

Наред с престъпно имущество на отнемане обикновено подлежат също средствата на престъпление – всяко имущество използвано пряко или непряко за извършване на престъпление.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПРОЯВИ НА ПОЛИТИЧЕСКА КОРУПЦИЯ?

Търговията с влияние е обещание, предлагане или даване на длъжностно лице или всяко друго лице, или искане или приемане, пряко или косвено, на незаконни облаги, с цел употреба на реално или предполагаемо влияние, с оглед предоставяне на незаконно предимство на подбудителя на действието. В употребата на термина се различават активна форма – даване на предимство в замяна на влияние, и пасивна форма – искане или приемане на предимство в замяна на влияние.

Присвояване. Широко разпространена корупционна практика е незаконно присвояване на публична собственост. То може да бъде дефинирано като привояване или друг вид отклоняване на имущество, публични или частни средства или ценни книжа или всякакви други ценни вещи, поверени на длъжностно лице по силата на неговата позиция, за цели несвързани с тези, за които имуществото е предназначено , в лична полза на длъжностното лице или в полза на друго лице или организация. Актът на присвояване може да възникне и в частният сектор в рамките на икономически, финансови или търговски дейности.

Актът на незаконното забогатяване може да бъде дефиниран като значително увеличение на имуществото на длъжностно лице, което не може да бъде разумно обяснено спрямо на законните му доходи. Незаконното забогатяване е особено спорен елемент в Европа, тъй като според някои мнения, криминализирането на подобен акт противоречи на принципа на презумпцията за невиновност и обръща доказателствената тежест.

Злоупотреба със служебно положение е предприемане действия или бездействия в нарушение на закона при изпълнение на задълженията си от длъжностно лице, с цел облагодетелстване в собствена полза или в полза на друго лице или организация.

КАК TRANSPARENCY INTERNATIONAL ЩЕ ОЦЕНЯВА ДЕЙНОСТА НА ОРГАНИТЕ ПО ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО?

Противодействието и борбата с корупция е отговорност не само на всички държавни институции, но и на организации извън публичния сектор, като сдруженията на гражданското общество и неправителствените организации. В рамките на проект „Отнемане на незаконно имущество” трите национални представителства на Transparency International – партньори по проекта ще проведат независимо наблюдение върху работата на органите по отнемане на имущество в България, Италия и Румъния. Гражданският мониторинг ще позволи да бъде направена оценка на дейността на институциите през призмата на прозрачността, почтеността, отчетността и достъпа до информация, .

Прозрачност означава видимост на правилата, плановете, процесите и дейностите. Да се знае защо, как, какво и доколко. Прозрачността гарантира, че лицата, заемащи висши държавни длъжности, държавните служители, ръководителите, членовете на бордове, бизнеса действат открито и разбираемо и отчитат дейността си. Това означава, че обществото е в течение за действията и решенията им. Прозрачността е най-сигурният начин за предпазване от корупция и помага за повишаването на доверието на хората в институциите, от които зависи бъдещето ни.

Отчетността е гаранция, че държавните служители, бизнеса и организациите от гражданския сектор са отговорни за своите действия и че, в случай на неизпълнение на задълженията си, ще си понесат последствията. Отговорността е институционализирана (тоест официално установена и общопризната) взаимовръзка между различните участници в процеса на предоставяне на обществени услуги. Едната група са лица/организации са отчитащи се, а другата – търсещи отчетност.

Достъп до информация. В общия случай, лицата заемащи висши държавни длъжности, държавните служители, управителите и директорите на компании и членовете на управителни съвети и други управителни органи са длъжни да работят по открит, предвидим и разбираем начин, както и да насърчават подчинените си да работят съгласно принципите на отчетността. Информацията следва да бъде предоставена при подходящи формат и език, така че да бъде разбираема за потребителите на информацията. Тя следва да съдържа достатъчно данни, необходими за извършване на анализ и оценка от заинтересованите лица или организации. Информацията следва да бъде предоставена по достъпен за различни аудитории начин, както и да бъде навременна, актуална, точна и пълна.

Понятието за почтеност включва набор от действия и поведение, в съгласие с моралните и етичните принципи и стандарти, на отделни лица и институции за противодействие на корупцията. Почтеността е характерна черта на цялостното функциониране на системата за контрол на корупцията. По-специално, почтеността се измерва чрез съществуването на правила, имащи за цел предотвратяването на корупция (например, кодекси за поведение, етични кодекси и пактове за почтеност) в отношенията между различните участници в процеса по предоставяне на услуги.