Отнемане на незаконно придобито имущество в Европа – повишаване на почтеността, прозрачността, отчетността и ефективността
Transparency International – България, Transparency International – Италия и Transparency International – Румъния, едновременно представят изготвените правни изследвания на своите национални модели за отнемане на незаконно имущество или конфискация на имущество придобито чрез престъпна дейност, в рамките на съвместна инициатива, финансирана от Европейската комисия.
В четвъртък, 27 февруари 2014 г., представителствата на Transparency International в България, Италия и Румъния публикуваха едновременно три национални доклада относно отнемане на имущество придобито чрез незаконна или престъпна дейност. Публикациите имат за цел да представят три различни модела за конфискация и управление на отнето имущество и ще отправят препоръки за това как могат да бъдат преодолени несъвършенства в националното законодателство.
Изготвените правни изследвания са отправна точка за предстоящия мониторинг върху работата на органите за отнемане на имущество в трите държави. Националните представителства на TI ще извършат наблюдение на съответните институции на базата на конкретни показатели. Целта е да бъде определено нивото на прозрачност, ефикасност, почтеност и отчетност на институциите, участващи в процедурите по отнемане и управление на отнето или обезпечено имущество.
Трите национални представителства на Transparency International за България, Италия и Румъния работят по двугодишен проект, който включва правно изследване на националното законодателство и независим граждански мониторинг върху правните, институционални и оперативни способи на органите за отнемане на имущество, както и на политиките за тяхното прилагане. Целта на наблюдението е да бъдат очертани най-значимите силни и слаби страни в тяхната компетентност, капацитета им за отнемане и управление на отнето имущество, ефективност при изпълнение на техните функции и почтеността в тяхната работа. Целта на проекта е да допринесе за повишаване на ефективността, отчетността и прозрачността на политиките и практиките за отнемане на имущество в Европа и да предложи модели на по-ефективно сътрудничеството между компетентните органи в страните от ЕС.
Правното изследване поставя за цел да открои предимствата и недостатъците при отнемането на имущество и да очертае съответните правни, институционални и управленски практики в България, Румъния и Италия. То ще се превърне в основа за прилагането на независим граждански мониторинг, обмен на ноу-хау и добри практики. Идентифицираните дефицити и отправени препоръки имат за цел да предизвикат подобряване на институционалния капацитет на органите за отнемане на имущество, както на местно, така и на европейско ниво. Основните заключения от проекта ще бъдат широко разпространени в мрежата на TI, на регионално и европейско ниво, като средство за подобряване на капацитета на органите за отнемане на имущество, взаимно признаване на съдебни решения и възможности за ускорено сътрудничество между държавите-членки на ЕС.
Отнемането на имущество придобито чрез престъпна дейност и отнемането на незаконно придобито имущество са инструменти за активно противодействие на тежката престъпност, която генерира приходи както за преките извършители, така и за трети лица. Прилагането на такъв тип механизми изисква твърда политическа воля и последователност в държавната политика за противодействие на престъпността.
Причините за приемането на законодателство за отнемане на незаконно придобито имущество или отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, са различни за всяка държава, но този специфичен подход е ясен сигнал за справяне с процеса на натрупване на активи, чийто законен произход не може да бъде доказан, или които произтичат от престъпна дейност. Отнемането на имущество има превантивен и възпиращ ефект по отношение на бъдещи извършители.
Значимостта на този подход е в премахването на икономическата изгода от извършването на тежки престъпления (включително, но не само по отношение на трафика на наркотици, корупцията, прането на пари, организирана престъпност), с цел да се ограничи възможността за „инвестиране” на незаконно придобито имущество или финансови средства в престъпната дейност. Значимостта но този специфичен подход за противодействие на извършителите на тежки престъпления личи от факта, че отнемането на незаконно имущество е обект на регламентация в редица конвенции и международни договори, които задължават държавите да не допускат възможност за натрупване на средства, чийто законен произход не може да бъде доказан. Те предвиждат задължение за ефективно сътрудничество и бърза реакция при отнемане на незаконно придобито имущество, обмен на информация, оказване на правна помощ, както и обезщетяване на жертвите. Няколко конвенции на ООН (включително Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с корупцията) и многостранни договори съдържат конкретни разпоредби във връзка с отнемането на имущество.
За разлика от отнемането на имущество, придобито от престъпление, което се основава на влязла в сила присъда, отнемането на незаконно придобито имущество (или гражданска конфискация) е отнемане в полза на държавата на такива активи в рамките на гражданско производство. Този тип граждански производства не изискват влязла в сила присъда за извършено престъпление. Достатъчно е законният произход на средствата на съответното лице да не може да бъде доказан.
За разлика от класическите модели на конфискация на престъпно имущество, отнемането без влязла в сила присъда е полезен инструмент, най-вече в ситуации, в които отнемането на основание на присъда не може да бъде приложено. Отнемането на имущество без присъда дава възможност за по-бърза реакция от страна на държавните органи и дава възможност за отнемане на имущество независимо от изхода на наказателното производство. Това е така защото отнемането, което не е обвързано с влязла в сила присъда, е процедура срещу самото имущество, а не срещу конкретно лице и предвижда възможност за органите по отнемане на имущество да го преследват, независимо от това у кого се намира то.
Отнемането на незаконно придобито имущество е предмет на регулиране на ниво Европейски съюз. Изготвянето на проект на директива за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз бе съпроводено от големи очаквания. Това доведе до обсъждане на възможността за отнемане на имущество без да има присъда, което обаче не успя да се превърне общото правило, а по-скоро допринесе за няколко изключения. Директивата на ЕС остава с ограничен обхват, тъй като разглежда само конфискация на престъпни (а не незаконни) активи, но тя може да се оцени като положителна първа стъпка в установяването на общи стандарти на ЕС в областта на отнемането на имущество.
БЪЛГАРИЯ: Правното изследване на тема ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ МОДЕЛ е посветено на отнемането на незаконно имущество, което не се основава на вляла в сила присъда , Тази правна възможност е въведена в България през 2012 г. със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Законът предвижда създаването на специална Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чиято роля е да извършва проверка на активите, да предяви иск за налагане на обезпечителни мерки, както и да поиска налагането на обезпечителна мярка по бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество в граждански съд.
Правното изследване разглежда процедурите за сформиране на новосъздадената комисия, правилата за прозрачност и почтеност за членове и служители, както и субектите и обектите, в процедурите по отнемане на незаконно придобито имущество.
Списъкът с престъпления, влизащи в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, включва престъпления, които обикновено генерират приходи като организирана престъпност, трафик на наркотици, пране на пари, трафик на хора или тежки форми на корупция, както и престъпления, които позволяват да се разшири приложното поле на отнемането по отношение на незаконно придобити активи на по-широк кръг от лица. Законът предвижда две различни основания за стартиране на производството по отнемане: извършване на престъпление или на административно нарушение. Тук е важно да се отбележи, че отнемането на незаконни активи е сложна процедура, която включва: проверка на имуществото, извършена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, обезпечаване и отнемане на имущество, извършвано от граждански съд, както и управлението на обезпечени (конфискувани активи, извършвано съответно от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество) и от специален Съвет за управление на отнетото имущество.
Фактическото отнемане на незаконно придобито имущество не постига целта на закона за защита на обществения интерес и възстановяване на справедливостта, ако отнетото имущество не бъде добре управлявано и се допусне неговото разпиляване или разрушаване. Имуществото трябва да бъде използвано за общественополезни цели, както и за обезщетяване на вредите, причинени от престъплението, което е генерирало незаконни доходи. Правното изследване показа, че управлението на отнето имущество най-слабата и най-малко развитата част от процедурите в България.
ИТАЛИЯ: Правното изследване на италианската система „Отнемане на незаконно придобито имущество в Италия“ разглежда модела на конфискация на активи в страната, който представлява специфична система за конфискуване на имущество. Този модел не може да бъде определен в рамките на традиционното разбиране, основано на разграничението между: конфискация, базирана на влязла в сила присъда и такава без оглед на присъда. От една страна, е налице общ режим, който влиза в модела, основан на присъда; от друга страна, съществува и специален ред за преследване на престъпни организации, който функционира чрез „предпазна процедура“, отделна от наказателната, която е в сила, независимо от евентуална осъдителна присъда на лицето, чиито активи подлежат на отнемане / конфискация от държавата.
Двустепенният режим разделя процедурите за конфискация на две нива:
РУМЪНИЯ: Правното изследване на тема „Разширена процедура за конфискация на имущество в Румъния“ представя анализ на актуалните процедури за конфискация (разширена конфискация) в страната, като се основава на приложимото законодателство, въпросници, изпратени до институциите, и оценка на институционалната практика и статистика, както и на информация, предоставена от представители на институции по отнемане на имущество, магистрати, организации на гражданското общество, представители на медиите и бизнеса.
Някои от най-важните изводи за Румъния се отнасят до липсата на прозрачност в управлението и обезпечаването на конфискувано имущество и липсата на ефективно сътрудничество между органите, извършващи конфискация. Освен това, статистическите данни, събирани от съответните институции, не позволяват да се направи реалистична и правдива оценка на ситуацията по отношение на завършили процедури за конфискация.
Направените препоръки и констатации са имат за цел стимулират разработването и прилагането на ефективни инструменти и механизми за институциите с правомощия в областта на конфискацията, по отношение на прозрачно и своевременно публикуване на статистически данни за извършени конфискации от страна на съответните институции, както и провеждането на редовни консултации със съответните заинтересовани страни по въпроси, свързани с процедурите за отнемане на имущество.